Лекарят на Майкъл Джаксън, Конрад Мъри или просто „Убиецът-суперзвезда“

579cf2f92a00002b00fb3bd2

 

На 8 декември 1980 г. Марк Дейвид Чапман изстреля четири куршума в гърба на Джон Ленън, убивайки го  почти мигновено. За това престъпление Чапман получи присъда от 20 години до живот. От 1980 г. до днес Чапман апелира за помилване осем пъти и все безуспешно. Въпреки очевидните проблеми с психични заболявания и въпреки факта, че през последните няколко години той показва до някаква степен истинско разкаяние за престъпленията си, Чапман остава зад решетките и до ден днешен и това е съвсем справедливо. В края на краищата той отне живота на един съпруг и баща – баща на малко момченце, за което той трябваше да се грижи. Чапман отне живота човек, обичан от милиони хора по целия свят.

579cf3db1200001500a5451b

 

На 25 юни 2009 година, Конрад Мъри инжектира в ръката на Майкъл Джексън масивна , смъртоносна свръхдоза от упойващият медикамент Пропофол . За това престъпление , Мъри получи присъда от 4 години, от които излежа ефективно само две. От този момент до сега  Мъри не е показал нито грам съжаление и  разкаяние за действията си – даже напротив , той продължава да обвинява жертвата си , и бива постоянно насърчаван за това от медиите, които му предоставят безвъзмездна подкрепа и поле за изява. Конрад Мъри отне живота на един баща на три малки деца, за които той бе единствен родител ; отне живота на възлюбеният син на една възрастна майка. Той отне животът на човек, обичан и обожаван от милиони по цял свят.

579cf4522a00001300fb3bda

Как мислите, какво не е наред с тази картинка? Ако не друго, поне искам да ви накарам да се вгледате дълбоко в душата си и да разберете как и какво е оформило у вас ценностната ви система.

Разбира се, тези две престъпления са извършени при много различни обстоятелства. Първото е било обмисляно дълго и внимателно и извършено без трепване на окото. Второто се случва при далеч по-неясни обстоятелства и въпреки че, прокуратурата първоначално искаше да обвини Конрад Мъри в опит за убийство, в последствие обвиненията се промениха в далеч по-мекото „убийство по невнимание”, при което вината е доста по-лесно доказуема. Що се отнася до степента на евентуална предварителна подготовка за изпълнението на това убийство, то тук трябва да оставим всичко в ръцете на специалистите по конспирации. Определено няма доказателство за това, че Конрад Мъри е искал да убие Майкъл Джаксън в онази сутрин или че е действията му са били продиктувани от умишлена злоба. Но крайният резултат е все същият. Аутопсията на Джаксън заключва че става дума за убийство. Ако разгледате докладите от аутопсиите и на двете убийства сами ще се убедите, че те попадат в една и съща графа.

579cfa7d1200002f00a54528

579cfdc41200002f00a5452c

Разбира се огромните разлики в присъдите – доживотна присъда в първият случай, и 4 години с излежаване на едва две (и освобождаване за добро поведение, както и поради „пренаселеността’ на затвора), във вторият идва от това до каква степен двете убийства припокриват всички точки в тази графа. Но показва също и нещо друго – променливият, двоен стандарт на обществото що се отнася до убийствата, и най-вече когато става дума за известни личности. Наистина, кой има право да съди дали куршумите са по-смъртоносни от инжекция със свръх доза анастетик? Убийството си е убийство. Но, докато Чапман все още излежава присъдата си, Конрад Мъри си живее живота във Флорида и не спира да се радва на медиен интерес покрай излизането на скандалната му книга в която уж „щял да разкаже всичко” за известният си покоен пациент. Мъри същото така е в процес на преговори за участие в британската версия на популярното телевизионно шоу  “I’m A Celebrity, Get Me Out Of Here!”.

И въпреки че много представители на медиите изразяват нескрито отвращение от действията на Мъри, двойният стандарт в отношението на обществото към Мъри , и към Чапман или Йоланда Салдивар (която все още излежава доживотна присъда без помилване за убийството на латино поп-звездата Селена) е все още прекалено очевиден. Нека си представим за момент, че Марк Чапман или Йоланда Салдивар написват на мемоари за техните жертви – Джон Ленън и Селена. Нека си представим как тези мили хора се появяват непрекъснато по всички медии и рекламират книгата си в популярни телевизионни предавания. Нима няма да ни залее вълна от обществено недоволство? Определено! И още как! И нека дори да не отваряме темата за най-закоравелите почитатели на Майкъл и каква била тяхната реакция! Помните ли как гневно и яростно реагираха феновете на Селена миналата година, когато се заговори че нейната убийца може да излезе преждевременно от затвора.

579d00e51200002f00a5452f

Евтините мемоари на Конрад Мъри са поредното безобразие, сътворено от човек, който ако имаше дори и грам справедливост на този свят щеше да излежи всяка една секунда от четири годишната си присъда, и едва СЕГА би излезнал от затвора. Тази присъда бе една пародия, дори по думите на самия съдия Пастор, който я определи като „напълно недостатъчна и неподходяща за наказание на извършеното престъпление”. КОНРАД МЪРИ Е ДОКАЗАН УБИЕЦ! Доказано бе, че смъртта на Майкъл Джаксън е НЕГОВО ДЕЛО! В процеса на делото станаха ясни най-малко 17 груби нарушения на лекарската практика, които са довели директно до смъртта на Майкъл Джаксън. Всяко едно от тях бе подробно посочено и обяснено на съда от експерта д-р Стивън Шафър, и всяко едно от тях допринесе за осъдителната присъда срещу Мъри. Ето и техният пълен списък:

  1. Липсата на най-основни средства и оборудване за оказване на бърза помощ
  2. Липсата на специални средства и оборудване за оказване на бърза помощ.
  3. Липса на аспиратор
  4. Липса на интравенозна помпа
  5. Липса на апарат за мерене на пулса
  6. Липса на маншет за мерене на кръвно налягане   
  7. Липса на апарат за кардиограма
  8. Липсата на капнограф (апарат за следене на нивото на въглеродният двуокис в белите дробове)
  9. Пълната липса на довереност в отношенията между пациент и неговия лекар.
  10. Липса на постоянно наблюдение на дишането на пациента
  11. Липсата на монитор за следене на пулса, кръвното налягане и работата на сърцето
  12. Прекалено късно обаждане на Бърза помощ    
  13. Пълна липса на документиране на процедурите ( нечуваното и безотговорно )
  14. Неспособност да отговори на въпроси на парамедиците ( нечуваното и безотговорно )
  15. Липса на писмено съгласие за информираност ( нечуваното и безотговорно )
  16. Укриване използването на Пропофол пред парамедиците и екипа на UCLA
  17. Укриване използването на Пропофол по време на ареста на Мъри.

Речта на съдията по време на прочитането на присъдата на Мъри бе една от най- яростните и сурови излияния, произнасяни някога в съда.

И въпреки всичко това медиите продължават да третират Мъри с голяма доза симпатия.
Често изобразяван като безмилостен егоцентрик и социопат в разгара на процеса обществената памет , както и тази на медиите е смущаващо къса по отношение на престъпления на този човек . Докато някои престъпници биват разпнати на кръст при дори и най-нищожният опит от тяхна страна да се облагодетелстват на гърба на престъплението си, в случаят с Конрад Мъри нито една медия дори не се подвоуми да му даде пълно поле за изява. Част от проблема се състои в това, че през цялото това време медиите се отнасяха към смъртта на Джаксън като поредната звездна кончина, причинена от някаква зависимост. Почти никой не говореше за убийство, каквато всъщност е реалността. По този начин е много по- лесно да се обвини жертвата за собствената си смърт, и да се добави в коментар ” Ами..ако не беше Конрад Мъри, щеше да е някой друг…”. Но това би означавало да се пренебрегнат всички факти, изнесени в процеса. Нека не забравяме дори и за момент причините, поради които този човек бе разследван, обвинен и осъден. Съдебният лекар заяви по време на процеса, че няма начин Майкъл Джаксън сам да си е бил смъртоносната доза , която довела до края на живота му. В речта си по време на произнасянето на присъдата съдия Пастор даде много ясно да се разбере, че това не е просто случай на лекарска небрежност, или на „Олеле…май направих грешка…”. Тук става дума за тотално и безобразно нарушение на дори най-основните правила в медицинската практика, които в последствие доведоха до загубата на човешки живот.

И нека не забравяме, че това е човекът, който бе строго наказан от съдия Пастор по време на процеса за участието си в телевизионен документален филм за MSNBC , в който той искал да „разкаже своята версия на историята и да изчисти името си .“

Проблемът бе, че Мъри отказа да свидетелства в собственият си процес. Обвиняемият има това право, разбира се. Но много хора приеха този му отказ като знак, че той не иска да бъде подлаган на кръстосан разпит, защото най- вероятно осъзнава, че версията му много скоро ще се пропука. Мъри също така отказа да даде показания и в процеса на Катрин Джаксън срещу AEG, което щеше много да помогне за изчистване на името му – ако наистина имаше още какво да се разкаже и той бе просто натопен – както много хора вярваха до един момент, а и самият Мъри не пропускаше да го заяви многократно. Мъри се закле да пази мълчание пред всички инстанции. И това бе най- силният аргумент срещу подсъдимият, когато съдия Пастор разбра за документалният филм на  MSNBC Michael Jackson & The Doctor: A Fatal Friendship и наложи сериозно наказание на Мъри. Това бе един наистина евтин трик на Мъри да разкаже своята страна на историята, без обаче да се налага да свидетелства под клетва в съда. Четири години по-късно той използва същите трикове само, че този път му помага неговият издател. Очевидно този човек може да говори само когато някой размаха сериозна пачка пари пред лицето му. През двете години от освобождаването му от затвор поради „пренаселеност  и добро поведение” Конрад Мъри не спря да се възползва от избирателната памет на медиите и обществото и да се вживява в ролята на „бедна и невинна жертва, хваната в капана на всепоглъщащия хаос, който представляваше живота на Майкъл Джаксън.

Цялата тази пародия доби нови, още по- грозни краски, когато миналата седмица Мъри обяви скорошното публикуване на книгата, в която ще разкаже „всичко”,и чието излизане на бял свят става благодарение на щедрото спонсориране от страна на британските „жълти” доайени The Daily Mirror и The Sunday Mirror , които, разбира се, с радост поемат задачата в последствие да разпространят из цял свят всички „разкрития”.

579d03d32a00002e00fb3bf3.jpg

Сред някои от най- безумните твърдения са например фактът, че Джаксън искал да се ожени за актрисата Ема Уотсън когато тя била само на 11 г, както и за Хариет Лестър (негова кръщелница и дъщера на близкият му приятел, британският актьор Марк Лестър), когато тя била едва на 5 годинки. Шедьоврите не спират до тук: болестта витилиго била просто рекламен трик от страна на Джаксън; двамата с Майкъл постоянно ходели заедно по проститутки… Мъри дори посяга към един от „любимите” стари слухове: как Джаксън постоянно си биел хормонални инжекции откакто е навършил 13 години с цел да запази гласа си висок (явно това обяснява защо естественият глас на Майкъл е толкова плътен и нисък!). Не е подминат и „провереният факт” за силното желание на Джаксън да си трансплантира нов мозък, за да „изтрие стари и нежелани спомени”(тук много силно „мирише” на National Enquirer…). Не забравя дори за един от любимите медийни бисери – как Джаксън спи в кислородна камера, и че носът му изцяло липсва (което бе официално опровергано в доклада от аутопсията).

579d05322a000012004f7681

Всички тези „факти” моментално биха попаднали в кошчето заедно с хиляди други смехотворни глупости, написани за Джаксън- само дето историите за това как Джаксън искал да се ожени за невръстни момиченца излизат по същото време в което се появи и гнусният материал, твърдящ че в Невърленд са намерени камара материали с детската порнография.  Няма нужда да ви обяснявам, че подобна камара НИКОГА не е съществувала, но всъщност това е безсмислено, защото в света на таблоидите реалността не съществува, тя няма никакво значение. Крайната цел обаче е постигната: прецизното и премерено едновременно появяване на подобни гнусни твърдения и „открития”, които да излизат на първо място когато някой реши да гугъл-не името на Майкъл Джаксън. Образът на идеалният педофил-хищник е на лице. Дори няма значение, че обектът на прицел веднъж са малки момченца, а после 5 годишни момиченца. Освен може би да обърка още повече публиката, която и до този момент си блъска главата що за човек за Бога бе наистина този Майкъл Джаксън?!?! Изключително жалко ще бъде, ако тази публика се опита да намери отговорите от човека, който го предаде по най-безобразен начин и накрая отне живота му.

Но нека започнем с най-безочливата лъжа, изречена от Конрад Мъри. Хариет Лестър е на 15 години, когато Джаксън се готви за концертите This is It в Лондон през 2009г. Ема Уотсън е почти на 20. Много възмутени фенове забелязаха това очевадно несъответствие в първоначалните статии за книгата, и много скоро тези цифри бяха дискретно поправени преди книгата да влезе за печат. Но и самата история вече бе леко променена. Сега става ясно, че Джаксън „признал” на Мъри че се е „влюбил” в Ема Уотсън през 2001, когато тя участваше в “Harry Potter”, а в Хариет Лестър, когато тя била на 5 годинки.

Реакцията на Марк и Хариет Лестър на твърденията на Мъри в интервю за A TV

Проблемът е, че Мъри изказва твърдения и прави спекулации за неща, на които не е бил лично свидетел. Той не е бил част от обкръжението на Джаксън по времето на тези предполагаеми „любовни залитания”. Определено не можем да сме сигурни, дали Джаксън някога му е споделял нещо подобно. Сем. Лестър категорично отрича тази история. Джаксън не е сред нас, за да се защити, няма свидетели които да го потвърдят – единственият който твърди, че това се е случило, е Мъри. Нека припомним, че това е човек, чиято правдоподобност бе разбита на пух и прах след като той ИЗЛЪГА полицията на няколко пъти, за да прикрие следите си след смъртта на Джаксън (той ИЗЛЪГА че е давал Пропофол на Джаксън; ИЗЛЪГА относно реда на събитията във фаталната сутрин на 25 юни… още много негови лъжи бяха уличени по време на процеса!). Дори и да решим да повярваме за момент макар и за един много кратък момент, че Джаксън наистина е имал голямо доверие на този човек и му е доверил свои тайни, то тогава излиза на преден план въпроса що за „добър приятел” е той  (това е любимата роля на Мъри, в която той обича да влиза по време на всички интервюта засягащи Джаксън). Нека припомним, че същият този „добър и верен приятел” тайно записа разговор с Майкъл, който в този момент е бил силно упоен и говори почти нечленоразделно. С каква цел според вас го е направил? Познайте – с една едничка цел да го използва някой хубав ден, за да го изнудва. Може и да не е имал точен план за действие, но както посочи съдия Пастор, „няма на света друго логично обяснение за съществуването на подобен запис”. Този запис предизвика щокова вълна на негодувание в света на медиите, най-малкото поради невероятната дързост на един тъй наречен доктор, който записва свой пациент (без значение известен или не) с една едничка цел – да го изнудва в някакъв момент в близкото или далечно бъдеще.

Но историите на Мъри все пак имат прецедент, от където може би се корени началото им. Те много напомнят на историята, разказана от самият Джаксън за това как той се запознал с Лиса Мари Пресли когато тя била на 7, а той на 17 (двамата се срещат за първи път във Лас Вегас по време на концерт на Jackson 5). Джаксън сподели искрено в интервюто си с Даян Сойър, че след срещата им не могъл да я забрави, въпреки че не настоявал за официално запознанство докато тя не навършила 18 (Лиса е на 26 когато двамата с Джаксън сключва брак през 1994г.). Единственото, което той сподели с Даян Сойър за първата си среща си с Лиса бе, „че я смятал за много сладка” и определено не я е забравил, но не е имало никаква „любовна история” чак до срещата им като възрастни през 90те.

Интервюто на двойката от 1995 пред Даян Сойър, в което Джаксън говори за ранното му увлечение по Лиса Мари Пресли.

Не ме разбирайте погрешно – далеч съм от мисълта да споделя тази история, за да придам достоверност на „фактите” на Мъри. Просто се старая да придам някакъв контекст, за да зазвучат тези безумни твърдения що годе по-достоверни. Съдейки по всичко, което до момента е излязло в пресата, книгата на Мъри е чисто и просто сбор от най-безумните слухове и инсинуации, полуистини и лъжи, които той чинно и прилежно е събирал по време на краткия си престой в обкръжението на Джаксън. Например историята за хормоналните инжекции, които Джаксън започнал да си бие когато навършил 13 годишна възраст, за да забави появяването на пубертета си. В медиите тази история присъстваше навсякъде в заглавията и бе представена така сякаш Мъри е бил там и докладва от първа ръка (а може би дори той е бил инжекциите на Джасън?!). За пояснение: това е един от най-старите медийни слухове за Джаксън и Мъри много добре го знае. Но, докато четем която и да е от въпросните статии с това заглавие веднага става ясно, че Джаксън никога не е казвал нищо подобно на Мъри. Мъри само загатва, че Джаксън ЗАПОЧНАЛ да му споделя нещо, което силно го е травматизирало, когато е бил тинейджър, но после „изведнъж млъкнал и не казал нито дума повече”. Можем само да предполагаме, че самият Майкъл най-вероятно се е доверил на вътрешното си чувство – усетил е, че е по-добре да си замълчи, и че не трябва да споделя нищо с тази персона отсреща. И така, тъй като всъщност няма никаква споделена тайна, всичко е в ръцете на добрият доктор Мъри, който стига самостоятелно до въпросните заключения, че въпросният травматизиращ спомен, загатнат от Майкъл е…- точно така, познахте! Хормонални терапии!!!

Е, да…но има голям пропуск в тази теория. Излиза, че въпросните инжекции, за които говори Мъри, ДОРИ НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ПРЕДИ 1985г.! Може би д-р Мъри се е пообъркал в конспирациите си, взаимствайки от историята на един френски доктор, която се вихреше из пресата  през 2011, но дори и теорията на Ален Браншеро е доста плитка. Според доклада на аутопсията Джаксън е бил с непокътнати мъжки атрибути. Да, може би една химическа кастрация не би се отразила на външният вид на половите органи, което би оспорило твърдението на аутопсията. Но има и други несъответствия в тази история. Например нито една от тези теории не отразява факта, че подобна хормонална терапия би попречила на физическият му растеж. Както знаем, Джаксън бе висок 1.75 см, което е абсолютно нормален ръст за възрастен мъж. Всички тези теории подминават и факта, че естественият глас на Джаксън никак не е бил висок, въпреки че той обича да го прави по-висок от обикновено в началото на кариерата си. В последите години Джаксън започва все повече да използва естественият си глас. Можете да го чуете например в речта му по време на Superbowl’ 93, или в речитатива на песента In The Coset от изпълнението на живо през 1996г.

 

Той пее в много нисък регистър в доста от песните си.
„2000 Watts” е песен записана и включена в албума „Invincible” (2001), в която той пее с естественият си регистър.

 

В допълнение имаме и разказите на много негови приятели и сътрудници, които споделят колко често Джаксън ги е изигравал, правейки гласа си много нисък (един от любимите му номера бил да вдигне телефонната слушалка и да каже „Ало” със задгробен, нисък и тайнствен глас). Не на последно място трябва да отбележим самият запис на Джаксън, направен от Мъри – това впечатление е изказано от много журналисти, слушали записа – че гласа на записа звучи много повече както Джо Джаксън (бащата на Майкъл), отколкото като Майкъл Джаксън! Но най-изобличаващият факт, освен че подобни инжекции не са съществували когато Майкъл е бил на 13, е гласът на кастратите, които не звучат ни най-малко като Майкъл Джаксън! В контраст с гласовете на истинските кастрати, гласът на Майкъл е просто изключително добре развит мъжки глас, простиращ се в 3 октави, подобно на Рой Орбисън, Бари Гиб и много други певци, които добре се възползват от горните си регистри.И, за да го кажем накратко гласът, който пее „Billie Jean”и „Dirty Diana” определено не е на кастрат.

Гласът на действителен кастрат съвсем не прилича на гласът, който ни даде „Billie Jean“:

 

 

Всъщност цялата книга на Мъри е изтъкана от инсинуации и собствени заключения относно всеки един аспект от живота на Джаксън. Сякаш Мъри е влезнал в живота на Джаксън с готово мнение за него, изцяло създадено от таблоидите и само е чакал да се сблъска с факти, които изцяло потвърждават тази картинка. Разбира се, можем да повярваме, че Джаксън може наистина да се е доверявал на Мъри от време на време, да го е чувствал близък до накъде – все пак това е бил човека, на когото той е разчитал, за да може да поспи няколко часа всяка нощ в продължение на почти 2 месеца. Но е изключително подозрително твърдението, че двамата са били толкова близки, колкото Мъри твърди. Все пак Мъри е бил нает да върши определена работа. Не е бил най-добрият му приятел, не е бил повече негов приятел от охраната му, или който и да е бил член на екипа му. Конрад Мъри явно е попаднал в същата заблуда, която обзема всички докоснали се до Майкъл в някакъв момент (пък било и за някакви си 5 мин.). Всички те вярват, че са негови най-близки приятели и довереници.

Може да се каже, че Джавон Биърд и Бил Уитфийлд – бодигардовете, охраняващи Майкъл през този период са били много по-близки с него отколкото Мъри. Като негова лична охрана те са били отговорни да организират всички негови излизания на публични места (самите те описват в книгата си “Remember the time” много случаи, при които са му помагали да се среща тайно с негови приятелки в романтични забежки в различни хотели; става дума за предварително уговорени срещи с жени, които той е познавал отпреди, не става дума за безразборни набези на стриптийз клубове). В твърдението, че Джаксън редовно посещавал стриптийз клубове и проститутки само по себе си няма нищо осъдително – напротив, това само би го направило един от многото мъже, които постоянно и рутинно се възползват от тълпите всеотдайни поклоннички и едва ли някой би помислил нещо лошо за него като музикант или като човек, ако той се отдаваше на тези така често срещани човешки слабости. Но доколко тези „сексуални екскурзии” наистина са се състояли, още повече в компанията на Мъри, тук можем доста да поспорим. Наистина Джаксън сам е казвал колко обича да се дегизира и да излиза незабелязан между хората (едва ли това е някаква свръх секретна тайна дори и за не феновете му) . Изглежда обаче, че споделянето на тези истории в книгата се прави само и единствено с цел унижение.

579d0fcb1200001400a54557

Още едно твърдение на Мъри е повече от безумно- че Майкъл лъжел че е болен от витилиго, болестта която го направи „бял”. Главното му „доказателство” е избелващият крем, който Джаксън ползва докато Мъри работи за него. Отново нищо ново – от години се знае, че Майкъл използва този крем, а и за пореден път това бе доказано по време на процеса срещу Мъри. „Кремът”, както тайнствено го нарича Мъри сякаш е някаква свръх тайна, пазена с цената на живота си мистериозна помада, е просто monobenzone, или по-известен като Бенокин, което е комерсиалното название на лекарството. Това е избелващ крем, основно лечение за всички болни от витилиго, които искат да изравнят разликите от избелената и нормалната кожа.

Веднъж за винаги спора дали Майкъл е имал или не витилиго бе разрешен, и отново с помощта на доклада от аутопсията, който потвърждава наличието на болестта. Въпреки че, през почти целият си живот Джаксън се стараеше максимално да скрие белите петна по тялото си , все пак съществуват много снимки на които е повече от ясно, че той определено има някакъв сериозен кожен проблем. Докато лицето, ръцете му и всички открити части на тялото му обикновено бяха добре замаскирани, то краката, торса и останалите части които са покрити от дрехи разкриват цялата истина.

579d111f2a00002b00fb3c01

Разбира се, има „експерти” които продължават да твърдят, че кожните проблеми на Джаксън със сигурност са причинени от него самия, някакво „самопричинено си витилиго”, или може би от прекомерна употреба на Бенокин, с която е целял веднъж за винаги да избели кожата си. Подобни твърдения не са нито логични, нито правдоподобни от медицинска гледна точка. Майкъл Джаксън не стана „бял” просто ей така, приличайки на европеец. Много хора, които са го срещали отблизо описват кожата му „бяла като хартия”, „прозрачна”. Опра бе казала, че дори може да се видят вените му през нея. Майкъл не е трябвало да се излага на никаква слънчева светлина. Всички тези симптоми са напълно съвпадащи с хора, третиращи се с monobenzone.

579d12a51200008304a5455e

Джаксън използва Бенокин за да лекува витилигото си. Той започва да ползва крема в края на 80те, когато всички други възможни терапии се провалят.

Бенокин се предписва САМО и ЕДИНСТВЕНО на пациенти с витилиго. И още нещо много важно – той е ефективен смоо при пациенти, които вече имат витилиго. Преди няколко месеца д-р Джон Харис помести една много интересна статия на уебсайта на Центъра за проучване на витилигото, която може веднъж завинаги да сложи край на всички инсинуации относно защо Майкъл Джаксън е използвал Бенокин. За Конрад Мъри, който нарича себе си доктор е непростимо да показва подобна не информираност относно този известен препарат.

Мога да прекарам отще дълго време уличавайки всяка една от лъжите на Мъри, но според мен по-важно е всички ние да погледнем зад сензационните заглавия и да се опитаме да видим истинският проблем – и това е фактът, че на този човек му се позволява безнаказано (даже поощрява) да хвърля помия по името и паметта на своя пациент, който се превърна и в негова жертва.

Дори и още, докато бе в затвора, Конрад Мъри се радваше на небивал интерес от страна на медиите CNN, TMZ. През 2013г. Michael Jackson Еstate издадоха официално писмо, с което заявяват, че ще последват правни мерки ако Мъри не спре да се възползва и облагодетелства на гърба на Майкъл Джаксън.

579d131b1200001500a54560

Това писмо бе провокирано от едно много долно интервю на Мъри от ноември 2013, дадено за The Daily Mail, в което той отново и отново нарушава конфиденциалността между пациент и неговият доктор (както и всички хуманитарни закони ) в разказа си за такива дискретни теми, като например инконтиненцията  на Джаксън (изпускане на урина), както и други лични подробности, които не би трябвало за нищо на света да напуснат стаята, в която са се случили.

Всички действия на Конрад Мъри до момента нарушават както законът HIPAA, така и законът Son of Sam, според които осъдени престъпници нямат право да се облагодетелстват от историята на своите престъпления, особено що се отнася до книги, филми, или платени интервюта, в които да разказват за жертвите или престъплението. Мъри обаче е успял да намери няколко удобни дупки в закона, които му позволяват да прави каквото си иска. Като за начало Майкъл Джаксън е публична фигура, и всеки който иска – приятел, сътрудник, наемен работник, гадже, накратко всеки един от обкръжението му (да, включително и доктори) би могъл да напише книга за него (и го прави). Законът Son of Sam за съжаление е много строго профилиран в правно отношение. Той заявява, че един престъпник няма право директно да се облагодетелства от неговото/нейното престъпление. Но нищо не се казва за това, че не позволено да се коментират случки, случили се ПРЕДИ престъплението, или преди престъпникът да се запознае с жертвата си. И не на последно място, този закон действа предимно в Щатите и няма голямо влияние в останалата част на света. В случаят на Мъри проблемът му е решен с намирането на издател извън границите на САЩ – в Австралия. Мъри заобикаля всички останали спънки с ангажирането на австралийски агент – Макс Марксън, човек явно толкова отчаяно нуждаещ се от клиент, който да спаси западащият му бизнес, че не се поколебава да се съгласи да работи с един осъден престъпник. Да не забравя да ви напомня, че същият този Марк Марксън миналата година направи  доста нагъл опит да направи пари и име от записа на полицаят, стрелял срещу Уолтър Скот!!!

Историята придоби дори още по –извратен вид, когато миналата седмица стана ясно, че Марксън преговаря с британското реалити шоу на канал ITV “I’m A Celebrity, Get Me Out Of Here!” („Аз съм звезда! Измъкнете ме от тук!“). За не запознатите: това е предаване от типа на „Сървайвър”, което събира застарели бивши величия на някое отдалечено място и ги заставя да преминават през редица трудности и премеждия с цел да не бъдат изгонени чрез гласуване от публиката. Участниците трябва да се сработят добре в екип, но също така им предоставя безброй възможности да си покажат „рогата” . В миналото много застаряващи знаменитости, минали през шоуто, успяха да позакърпят имиджа и репутацията си.

Едно е да участваш е подобно шоу на базата на старите си лаври, но съвсем друго е ако става дума за някой като Мъри. Ако преговорите се увенчаят с успех, то това ще бележи нов „връх” за това предаване – за първи път в него ще участва осъден престъпник, чието престъпление отне живота на една непрежалима от всички звезда.

Цитирам журналистът Чарлз Томпсън: „Конрад Мъри е известен с това, че е убил човек. Той е известен по същата причина като Чарлз Менсън, Йоланда Салдивар и Марк Дейвид Чапман. Ние знаем кои са само заради престъплението, което са извършили, и защото жертвите им са знаменитости. Това не означава обаче, че искаме да ги гледаме как се мотаят из джунглата, или строят колиби на самотен остров. Ако подобни преговори наистина се осъществяват, то грохота от гнева на публиката ще оглуши всички в ITV!!!”.

Няма да се уморя да го повтарям: Конрад Мъри отне живота на Майкъл Джаксън! Само защото го уби със спринцовка, а не с коршум, не означава, че делото му е по- малко зловещо. Може би не заслужава подобна присъда като Чарлс Менсън или Марк Чапман, които хладнокръвно планираха и извършиха престъпленията си. Но и в никакъв случвай не означава че Мъри има право да потъпква безнаказано паметта и името на жертвата си и неговото семейство! Той няма никакво право да се изживява в ролята си на знаменитост и да си позволява да печели на гърба на Майкъл! Едва ли има човек, който да не се съгласи с твърдението, че Мъри вече направи достатъчно. Той отне живота на Майкъл и до ден днешен не е показал ни най- малко разкаяние и съжаление за стореното- напротив! Продължава да омайва журналистие и да се вживява в ролята си на неразбран герой и жертва. Процесът доказа, че той не е нито едното, нито другото. По време на процеса ние видяхме един мъж, който не спря да лъжезвидетелства относно важни подробности около делото само и само да прикрие следите си. Тъй наречен лекар, който наруши Хипократовата си клетва безброй пъти, който систематично е тровил Джаксън всяка нощ в продължение на цели 2 месеца, лекар, който отказа да свидетелства под клетва и въпреки това (нарушавайки съдебните разпоредби) участва във предаване посветено на престъплението му, и до този момент не спира да се възползва по всеки удобен начин от злодеянието си.

Мотивите на Конрад Мъри за повече от прозрачни. Смъртта на Джаксън го лиши от професията му, от доходите му, и- макар и за кратко- от свободата му. Сигурен съм, че когато е постъпвал на работа при Майкъл Джаксън, мислите му са били завладяни от видения за велика кариера, дебела банкова сметка и доживотен престиж. Но вместо това Майкъл Джаксън взе, че почина докато той се грижеше за него. Бляновете за велика кариера на д-р Мъри се сринаха в калта, средствата му напълно секнаха. От този момент до днес Конрад Мъри сякаш е тръгнал на поход да отмъщава за всички несгоди, които Майкъл Джаксън му довлече. Почти същото като Марк Чапман да твърди, че Джон Ленън сам е виновен че е умрял! Замислете се за това само за момент.

Осъдително е всички медии, публицисти и телевизии да позволяват на Мъри свободно да тъпче паметта на жертвата си дори и след смъртта и! Фактът, че Конрад Мъри все още получава подобна подкрепа от медиите и си позволява да заобикаля безнаказано всички неудобни закони вместо да понесе с наведена глава последствия от злодеянието си, е повече от безотговорно и безскрупулно.

Всъщност защо пък не пуснем от затвора Чарлс Менсън и Марк Дейвид Чапман и не ги запишем за участие в “I’m A Celebrity, Get Me Out Of Here?”. Със сигурност всеки един от тях би бил много по-честен и в случая с Менсън- и доста по-забавен от Мъри.

Има добра причина, поради която тези хора са все още зад решетките. И не става дума за това, че те все още представляват сериозна заплаха за обществото, а за това как ние се отнасяме към идолите си. Те не са просто някакви хора, които ни забавляват. Те са хората на които ние сме посветили мечтите и надеждите си, амбициите и желанията си. Винаги е много тъжно когато загубим някоя знаменитост, отишла си преди времето си. Но когато ги загубим поради налудничавите действия на някой умопомрачен, тяхната смърт може да отключи чувства, далеч по-дълбоки от скръбта. Заедно с нея идват и всепоглъщащия гняв, и задушаващото чувство на безпомощност и безнадеждност, и мисълта, че това някак си е могло да се избегне. Че не е трябвало да се случва. Да изгубим любимите си при убийство ни кара да чувстваме нещо много повече от тъга и шок – това отключва желанието за отмъщение и кръвен данък. Искаме да видим как справедливостта възтържествува, и последното нещо което искаме да се случва е тези хора да продължават да печелят на гърба на жертвите си! В едно от многото си интервюта напоследък Конрад Мъри има наглостта да твърди, че тази книга е „подарък” за всички почитатели на Майкъл Джаксън.

Ако питате мен, единственият „подарък”, който почитателите на Майкъл Джаксън биха приели от този човек е той най-после да поеме отговорност за престъплението си и да продължи живота си.

Рейвън Уудс,
превод Веси Ценева

Източник: http://www.huffingtonpost.com/entry/michael-jacksons-physician-conrad-murray-a-celebrity_us_57926ddfe4b0e339c23eb009

 

Advertisements
Лекарят на Майкъл Джаксън, Конрад Мъри или просто „Убиецът-суперзвезда“